село Карлуково
 
   
   
 

За селото

За името на Карлуково има две версии.  Според едната то иде от това че тия места са свързани с някой си крал Луко, а според другата – от това, че в нашето село, особено в миналото, е имало орли, тъй като е на скално място, а орел на турски е карлю... Това е по-достоверно, защото и до днес имаме местност Орляк, в която се навъртаха много орли. Или Карлуково е кръстено на орлите и би могло да се нарича Орльово.
В миналото селото е било разделено на две, Горно Карлуково и Долно Карлуково. Населението на Долно Карлуково по време на турско робство се изселва от селото, а Горно Карлуково се смъква на мястото на днешното село Карлуково, поради по-добрите условия за живот.

 

 

В дефилето на река Искър, до село Карлуково е разположен Карлуковският манастир. През ХV век той бил разграбен и разрушен. Възобновен в края на ХVІ и началото на ХVІІ век, после отново бил разрушен и запустява. През 1834 г. е възстановен със средства на Стефан Чалъков от Пловдив. Днес е запазена само старата църква Успение Богородично, която е обявена за Национален паметник на културата.

През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, където се крепял българския дух.

Срещу Карлуковския манастир има две скални църкви. Стенописите на църквата Св. Марина са фрагментарно запазени. Те датират от ХІV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква Св. Григорий, в която има два слоя стенописи от ХІV и ХVІІ век.

 
 
Произволни снимки от галерията